Мъжете в литературата, които трябва да прочетeм задължително
Кои са безконечните класици, които са запазена марка. В идващите редове ще ви покажем книгите, които на пръв взор са трудноразбираеми, само че в действителност са четящи се „ на един мирис ”, тъй като тематиката е толкоз завлядяваща, че ви поглъщат напълно, те разпростират мъжкия свят и дават отговор на някои от въпросите, вълнуващи тази половина от човечеството епохи наред.
Не можем да не стартираме с българската литература и една класика, написана още през далечната 1945 година, която остава и ще остане за генерации напред, а точно „ Осъдени души ” на Димитър Димов. Можем да я определим като мъжка заради ситуацията и обстановката, в която изпада основният воин. Изправен пред клетвата дадена пред Бог и дамата, която се появява в живота му, той би трябвало да направи тежък избор сред двете. Сюжета наблюдава вътрешните терзания на монаха, а изводът, до който всеки ще стигне е, че вярно решение няма, тъй като и в двата случая човек, би трябвало да изневери на душата си.
„ Трима приятели ” на Ерих Мария Ремарк. Действията се развиват след Първата международна война, а акцентът пада върху човешките връзки. Нашите трима „ приятели ” засягат допустимо най-мъжките тематики – за другарството, парите, любовта и гибелта. Романът е цялостен с мъдри мисли, които ще ви накарат да разсъждавате над живота с часове.
Ето и нещо на Чарлс Буковски – „ Жени ”. Книга изпълнена с доста алкохол, женска плът и нестихваща борба с действителността – такава, каквато е, само че и такава, каквато не ни харесва. За мъжките терзания, за битката с времето и възрастта и за доста други вътрешни демони.
„ Параграф 22 ” на Джоузеф Хелър - класика, която изобразява парадоксите в обществото само че и това по какъв начин човек може да страда от личните си дейности, без значение какви са те.
Книга на Джон Стайнбек изкарваща на показ положителното и злото в човешката душа. С непрекъснато опълчване като Ин и Ян, създателят прокарва концепцията какъв брой са свързани в действителност двете и по какъв начин елементарно хората могат да останат „ На изток от парадайса ”.
Не можем да подминем и творчестото на един от топ създателите на бестселъри Ърнест Хемингуей. За своята книга „ Сбогом на оръжията ”, самият той признава, че пренаписва финала на творбата цели 39 пъти. Разкривайки невинността на младежката отдаденост на идеята, само че и бързата гибел след нея се вижда, че на фронта нищо не е такова, каквото наподобява.
Европейската литературна премия „ Димитър Димов “ без победител за 2020 година
В преломната и изпълнена с компликации и провокации пред човечеството 2020 година мащабите на разгръщане на броя на заболелите от COV...
„ За кого бие камбаната ” – и още веднъж Хемингуей. Говори се за война, само че за това какво съставлява тя оттатък борбите, оръжията и кръвопролитията. Представена през погледа на елементарния човек нямащ опция да и се опълчи и любовта, омразата и отмъщението, които той изпитва.
Най-четеният разказ, написан от американец през ХХ век – „ Великият Гетсби ” от Ф.Скот Фицджералд. Историята в романа се смята от мнозина, че е въплъщение на срутва на американската фантазия, за неин коректив в епоха на материални търсения и хедонизъм.
„ Старецът и морето ” и още веднъж Хемингуей преобладаващ с наличие и умеене да написа книги за мъже на език, с който да им въздейства. Написана през 1951г. в Куба, тази творба се подрежда измежду най-хубавите му творби. В нея се разкрива проблематиката на мъжествеността, която е обречена в борбата с природата, за непрекъснатото опълчване на ориста и на това, което ни се случва.
Ще приключим листата с един политически разказ - „ 1984 ” на Джорж Оруел написан през 1948г. като опълчване на тоталитаризма. Творбата споделя историята на мъж, който живее в страна с комплицирани полезности и безчовечен структури, които са ограничавали свободата на жителите във всяко направление. През 2005г. романът е определен от списание " Times " за един от 100-те най-хубави романи на британски език от 1923г. до 2005г..
Не можем да не стартираме с българската литература и една класика, написана още през далечната 1945 година, която остава и ще остане за генерации напред, а точно „ Осъдени души ” на Димитър Димов. Можем да я определим като мъжка заради ситуацията и обстановката, в която изпада основният воин. Изправен пред клетвата дадена пред Бог и дамата, която се появява в живота му, той би трябвало да направи тежък избор сред двете. Сюжета наблюдава вътрешните терзания на монаха, а изводът, до който всеки ще стигне е, че вярно решение няма, тъй като и в двата случая човек, би трябвало да изневери на душата си.
„ Трима приятели ” на Ерих Мария Ремарк. Действията се развиват след Първата международна война, а акцентът пада върху човешките връзки. Нашите трима „ приятели ” засягат допустимо най-мъжките тематики – за другарството, парите, любовта и гибелта. Романът е цялостен с мъдри мисли, които ще ви накарат да разсъждавате над живота с часове.
Ето и нещо на Чарлс Буковски – „ Жени ”. Книга изпълнена с доста алкохол, женска плът и нестихваща борба с действителността – такава, каквато е, само че и такава, каквато не ни харесва. За мъжките терзания, за битката с времето и възрастта и за доста други вътрешни демони.
„ Параграф 22 ” на Джоузеф Хелър - класика, която изобразява парадоксите в обществото само че и това по какъв начин човек може да страда от личните си дейности, без значение какви са те.
Книга на Джон Стайнбек изкарваща на показ положителното и злото в човешката душа. С непрекъснато опълчване като Ин и Ян, създателят прокарва концепцията какъв брой са свързани в действителност двете и по какъв начин елементарно хората могат да останат „ На изток от парадайса ”.
Не можем да подминем и творчестото на един от топ създателите на бестселъри Ърнест Хемингуей. За своята книга „ Сбогом на оръжията ”, самият той признава, че пренаписва финала на творбата цели 39 пъти. Разкривайки невинността на младежката отдаденост на идеята, само че и бързата гибел след нея се вижда, че на фронта нищо не е такова, каквото наподобява.
В преломната и изпълнена с компликации и провокации пред човечеството 2020 година мащабите на разгръщане на броя на заболелите от COV...
„ За кого бие камбаната ” – и още веднъж Хемингуей. Говори се за война, само че за това какво съставлява тя оттатък борбите, оръжията и кръвопролитията. Представена през погледа на елементарния човек нямащ опция да и се опълчи и любовта, омразата и отмъщението, които той изпитва.
Най-четеният разказ, написан от американец през ХХ век – „ Великият Гетсби ” от Ф.Скот Фицджералд. Историята в романа се смята от мнозина, че е въплъщение на срутва на американската фантазия, за неин коректив в епоха на материални търсения и хедонизъм.
„ Старецът и морето ” и още веднъж Хемингуей преобладаващ с наличие и умеене да написа книги за мъже на език, с който да им въздейства. Написана през 1951г. в Куба, тази творба се подрежда измежду най-хубавите му творби. В нея се разкрива проблематиката на мъжествеността, която е обречена в борбата с природата, за непрекъснатото опълчване на ориста и на това, което ни се случва.
Ще приключим листата с един политически разказ - „ 1984 ” на Джорж Оруел написан през 1948г. като опълчване на тоталитаризма. Творбата споделя историята на мъж, който живее в страна с комплицирани полезности и безчовечен структури, които са ограничавали свободата на жителите във всяко направление. През 2005г. романът е определен от списание " Times " за един от 100-те най-хубави романи на британски език от 1923г. до 2005г..
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




